Тогава бях в казармата. Прост редник,
срочнослужещ, добутвах
третия месец от службата си.
Имах си същите проблеми,
които знаят всички, които са
служили в родната казарма - недохранване, недоспиване
и изобилие от безсмислени
физически натоварвания. В
началото беше по-трудно, но
после започнах полека да
свиквам. Към края на втория месец, започна да ме мъчи
спонтанна ерекция. В
началото само сутрин, после
сутрин и вечер, а след това -
почти постоянно. Особено,
когато пред погледа ми се изпречваше някоя жена,
каквато и ще да беше. И аз,
като другите, започнах да
лъскам бастуна по 2-3 пъти в
седмицата. Имах един
градски, с който се познавах още от детството си - Димчо.
Служехме всъщност, доста
далече от родния си дом.
Един от най близките ни хора
в казармата беше Сашо. Той
имаше някакви здрави връзки във военното
окръжие и за това служеше
съвсем близко до родния си
град. Понеже скоро беше
рождения му ден, бяха му
обещали да го пуснат за вечерта. И което беше още
по-хубавото - щяха да ни
пуснат и нас двамата с Димчо
заедно с него! Платихме
някой лев за това, разбира
се, но то си беше в реда на нещата. Надявахме се, като
излезем и да успеем да
поебем някъде, но май това
си беше в областта на
фантастиката.
Ето, че денят дойде! Ротният ни разписа
книжките, като не пропусна
да не прочете лекция, как
трябва да се държим като
горди армейци. Първата ни
цел беше, да влезем в магазина и да купим нещо за
къркане. Сашо обясни, че
майка му щяла да се
погрижи за яденето, но
алкохол трябвало да си
изберем сами. След около час, с пакети в ръце, седяхме
пред дома на Сашо. Отвори
ни майка му, Юлия, все още
доста привлекателна жена,
но с явни признаци на
напредналата си възраст. - Еее, най-после! - зарадва
се тя, прегръщайки сина си. -
Притесних се вече, мислех,
че не са ви пуснали.
Не преставайки да дрънка
нещо, тя ни заведе до стаята на Сашо и там, като плесна с
ръце, хукна към кухнята.
- Ето - каза Сашо. -
Разполагайте се тук засега.
Скоро ще започнем.
На вратата отново се показа майка му.
- Момчета, не искате ли да
се преоблечете?
Предполагам, че ви е
писнало от тези дрехи. Сашо,
дай им някакви от твоите дрехи. А, между впрочем, ще
има ли момичета?
Сашо замислено се
намръщи?
- Какви момичета?
- Как какви? Вашите си. - удиви се тя.
- Мамо, нали знаеш, че аз
нямам гадже! А момчетата за
пръв път са в нашия град, не
познават тук никого.
- Ами значи няма да има други хора. И баща ти няма
да го има, вчера замина в
командировка. Вие се
преобличайте, след половин
час яденето ще е готово.
От дрехите на приятеля ни, получихме фланелки и
шорти в различен стадий на
износване. То самият също се
облече така.
- Момчета, дайте да си
изперем поне и бельото, докато има къде. Можем и да
се изкъпем, разбира се.
Предложението беше
посрещнато с радост. Все пак
къпане на 10 дни, си беше
малко. Сашо ни показа къде е банята. В банята беше и
панерът им за мръсни дрехи,
където мернах чифт женски
гащички. Тъмно-червени,
полупрозрачни, с дантела по
края, те предизвикваха във въображението ни фантазии,
за жената, която ги беше
носила. а единствената жена
в дома, беше Сашковата
майка. Като видя, на къде
гледаме, той се изчерви и ни изведе в коридора. Влезе
пръв в банята, а ние с Димчо
останахме да чакаме в
стаята. Скоро Сашо излезе,
следващия беше Димо, а
след него и аз. Като затворих вратата на банята, първата
ми работа беше да пусна
душа, а втората - да се метна
към коша с прането.
Гащичките ги нямаше! Явно
Сашо се беше погрижил да ги скрие. Е, къде можеше да
ги скрие, освен по-дълбоко в
коша. Точно, гащичките бяха
малко по-надолу, под една
фланелка. Взех ги и ги
разгънах, за да ги огледам по-добре... мамка му, какво е
това? Бяха омазани с нещо
бяло и лепкаво! Ах, това
копеле Димо! Явно беше
онанирал на тях и хич не
беше помислил и за мен! И какво да правя сега?
Отговорът беше прост - коша
беше голям, все щеше да се
намери и нещо друго!
Порових се и намерих почти
същите, само че розови. Внимателно ги огледах,
после ги завих около хуя си
и започнах да лъскам с
наслада, като си представях
майката на Сашо.
Като залях със спермата си бельото на Юлия, аз ги
скрих по-надолу в коша и
побързах да се измия. Когато
излязох, се оказа, че всичко
е готово и чакат само мен.
Майката на Сашо произнесе тост за него и се
нахвърлихме на храната и
пиенето.
- А сега, Сашо, представи
ми приятелите си. Знам
имената им от писмата ти, но не знам кой, кой е.
- Ами това е Димчо, а това
Явор. А това е мама Юлия.
- Да пием за
запознанството! - каза Димо.
- Наздраве! Започнахме да надигаме
чашите, Юлия пиеше задно с
нас. Всички се чувствахме
трезвени, само дето
разговорът преминаваше на
все по-откровени теми. - Не разбирам - попита
Юлия. - Как може да се
влезе в казарма, без да
имате гаджета? Че то даже по
едно писмо няма кой да ви
напише. Няма и на свиждане кой да ви дойде! Навярно сте
забравили и да се целувате
за това време... - Може и да сме
забравили... - отвърна Димо.
- Няма с кого да проверим...
А може и никога да не сме
умеели, няма как да знаем. - Че то какво може да се
прави неправилно? - зачуди
се Юлия. Така трябва да се
прави... И тя се впусна в
обяснения, какво се прави с
устни, какво с език... - Не, не разбирам... -
държеше на своето си
Димчо. - Яворе, ти разбираш
ли? Аз замотах отрицателно
глава. - Юлия, извинявам се, но
може ли да ни покажете
направо? - Димо я гледаше
очакващо. - Само един път,
бързо и окончателно! - Амии, добре, ела тука -
каза тя, след като помисли за
секунда. Нямаше нужда да го кани
два пъти. Димчо веднага се
оказа до нея и покри
нейните устни със своите.
Целувката продължи
петнадесетина секунди, след което трудно откъсналия се
от нея младеж седна на
мястото си. - Не е лошо - каза Юлия,
след като си пое дъх. - Но
трябва да поработиш над
техниката си. СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...