Седим си под ореа, язе, Шпоро, Вачо бикаро и Мажипупа. Пием си бирицата и си разпрааме, кой кък е напраил сефтето. За Шпоро си знааме: Он путка не бе видвал дорде го не ожениа баща му и макя му за Еленка. Пръват неделя след свадбата и беше надул путката от ебня и она побегна да си оди, ама он - по нея и она се върна. За мене ше ви разпраам друг път. И за Бикаро знааме, он са е пробвал на Стефка шилегарката у урвите, накрай село, труйца са я ебале тогива. Остана Мажипупа. А он си е малко улав, от мъничък.
- Е па я, знам ли, оно не е за разпраанье, започна он.
- Аре, кажи де, кажи Мажи, кажи ка стана?
- Е, оно не е баш за казванье, ама те, нали ми давате зор, ше ви кажа. Я нали одех с козите тогива, от заран до вечер. И имаше една коза, саанска порода, она беше най - убавата коза от сичките...
Та с нея. Она целата чръна, куто врана. А отпреде - бела, и на челото - пак малко бело. Ама млого убава коза беше. Та с неа. Ама после, коги и доде време да са кози, какъв зор видех! По цел ден и цела нощ сам я вардил, да не би да окози нещо с човеша работа, я глава, я ръка, я крак... Ама она си окози три редовни ярета, нищо нги немаше... Та те така те, я - с козата, коту немаше друго...

Дърт пръч.